7 мая 2021 г., 12:34  

Някога имаше 

  Поэзия » Другая
719 2 6

И град,

а в него блок,

а в блока

мъж, жена

дете и куче...

 

 

И бяха те щастливи,

жена и мъж,

дете и куче...

 

 

Години минаха...

Детето отлетя...

Жената тръгна по чужбина...

 

 

И само блок

И мъж и куче...

 

 

Мъжът реши

пред блока

кучето да хвърли...

 

 

А то не знаеше...

пред блока...

Дойдоха уличните кучета

 

 

 

Нахапаха го...

Накърви....

 

 

На сутринта чистачът...

го намери...

 

 

 

То гледаше с едното си око...

 

 

 

Към блока

където имаше

И мъж, жена

дете и куче

И истинска любов....

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Валентине, Ирина, Пепи, Силве, Кремена, Георги, Латинка!
  • За жалост в България и такива неща се случват!... Актуално е!
    Поздрави, Eipril (Хари Спасов)!
  • Имаше...
    Силно!
  • Сви ми се корема от болката, толкова силно ми въздейства! Каква жестокост и толкова силно е предадена! Поздравления!
  • Браво, Хари! Адмирации!
  • Олеле, това е ужасно. Пазя се да чета толкова тежки неща, но....свърши вече.
    А ти, Хари, с толкова малко думи, почти телеграфен стил, си описал такава болка, че не може да не ти се признае.
Предложения
: ??:??