palenka (П Антонова)
507 18543
9 мая 2024 г., 08:49

Някога, преди сто лета 

  Поэзия
631 1 4

НЯКОГА, ПРЕДИ СТО ЛЕТА

 

Някога, преди сто лета,

теб ли срещнах или любовта?

беше лято, всичко бе

с дъх на сенокос и на море.

Някога, преди сто лета,

плондер гонеше едно момче,

обгоряло слънчево дете,

с гуменки и къси панталонки,

в джобчета със семки и бонбонки.

Днес, след цели сто лета,

на "Крайбрежната" седи

уморена остаряла любовта.

с биричка и незапалена лула.

Но в очите още му гори 

пламъкът от детските му дни,

и една любов несподелена,

спомен изживян по друго време,

някъде във друго измерение.

...някъде, преди сто лета...

А дъхът на сяно и море

и до днес витае в погледа

на старото момче.

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??