Някога обичах дъжда.
Скриваше ме от хората.
Някога обичах нощта -
красива бе в своята тъма.
Някога обичах те -
някога, когато бях просто малката.
Очите ти бяха искрени, ласките, любовта.
Сега за теб съм никоя - жалката.
Нищо не е същото, даже скръбта.
Може би още обичам дъжда -
никой не вижда, когато плача.
Не бих казала същото за нощта - ...