След толкова стихове на велики поети,

за Героите истински  трудно се пише.

Те нямат нашивки, нито ордени, еполети.

На точните дати и кръгли годишнини

делата им  показно вадим от рафта,

и факлите палим за почит, със нафта.

От  ти-ви-екрани днес толкова „вип” персони       

надменно се хилят и свойски ви лафят.

Няма лошо! - Не нарушават закона.

Ех, слава! Все не могат да те претеглят

с тази нова мярка „грам-силиконова”!

Но чистотата на перлите в СИ още се мери в карати.

А „хай-лайфите” родни само се чудят,

простете за израза, кого да изклатят.

Разтягат локуми и денем, и в нощните блокове,

как омекват душите им след спа-процедури...

Господи! Какви  сте ми само сладури!

Третирате другите като  раята –

послушна,  кротка  и малка,

щом  живота си скучен,  с клюки напудрен,

предлагате  всяка сутрин  вместо  близалка!

Как искам, ей, бога ми, да ви стресна!

Да ви ампутирам  за кратко от лукса.  

(за дълго - няма да ви е лесно!)

Вий нови юроди слепи, с души зашити,

едва ли са живи във вас онези рецептори -

сигурно някой хирург ги е изсмукал при липосукция

за хикс-хикс хиляди долара (колко са?)

Пардон, забравих,  нямате тефтерче за сметки

и не си водите животописни дневници

(само имена на любовници  и доноси!).

Колко жалко, че няма никога да усетите

онова чувство топло под лъжичката,

(няма нищо общо с пари и порно!),

когато прелива тъгата в гордост,

дори да сте паднали, пак ще литнете,

щом него имате, няма да се изгубите.

То е наивно, пристъпва по детски,

когато на дядо думите чуе за този,

стария медник, некалайдисван,

дето никой не смее да пипне

(виси от години като реликва),

как в по-предния век, прапрабаба Мария

във него вода наляла на Левски,

когато е минал през село,  да пие.

Било е през турско, по икиндия.