4 мая 2019 г., 01:52  

Някой ден 

  Поэзия » Другая
195 2 4

Някой ден, ще легне мракът и над мен,

ще бъде есен, ще росне тих дъждец.

Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",

ще вейне стар,  добър ветрец.

 

Някой ден леглото ми, ще махнат,

ще видят стиховете ми накуп.

Дали, ще хулят или ахнат?!

"Той Старият е бил поет? Или пък луд?!"

 

Някой ден, там някой, ще забрави

написано от мен - до мен писмо

и гълъб плах до него, ще остави

на мойте внуци бялото перо.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мариана!
  • Не мисли за този ден, недей! Има какво да оставим на внуците.
  • Благодаря, Стойчо! Наистина съм събрал много тетрадки под леглото си! И все не ми харесва нещо и късам, късам! Там е и старата ми китара без една сруна...Имам дни, когато си мисля, че всичко са глупости! Надявам се на тези след нас да сътворят Великото... А ти знаеш, че най - великото е най - простото... Благодаря, Стойчо!
  • Някой незнаен за сезоните ден...
    Това достатъчно е: за сега
    си от болка и тъга-
    жив и светло вдъхновен!
    Не му мисли много, Хари!Живей!
Предложения
: ??:??