diesto (Данаил Антонов)
1039 617
15 февр. 2020 г., 11:08

Някой ден... 

  Поэзия » Любовная, Философская
689 1 3

 

Все някой ден ще дойда да те взема.

Когато може би е твърде късно.

Защото чудих се дали за тебе съм, 

а не ти отива във очите тъжното... 

Ах, колко много си я сбрала в себе си, 

онази мъка на прекъснат полет. 

И как в крилата имаш толкоз тежести, 

че сякаш няма да летиш отново... 

Но аз ще дойда. Във смълчано утро. 

Преди петлите и Луната да изстине. 

Докосна ли те, отведнъж ще бъде трудно. 

При теб пристигам - Не, за да си ида...

А ти усещаш хладното във дланите

по кожата си топла от копнежа ти. 

Настръхваш от дъха ми на желание, 

и будния ти свят потъва в нежност... 

На мен ще ми е влюбено и благо. 

Дали е късно? Не, за тебе никога! 

И толкоз обич имам да ти давам, 

че никога не бих я сбрал във стихове... 

 

Стихопат 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не е късно за обич! А твоята се е спотаила някъде и очаква да я преоткриеш!
  • Благодаря за "объркващите" думи, мила! Аз само от такива разбирам, повярвай ми! 😚
  • Как пък нищо прозаично няма в думите ти.
    Казваш всичко така, както виждаш да става, макар да знаеш, че няма...
    Казваш, за да го изболиш.
    А светът е пълен с усмихнати хора, които понякога имат нужда да прочетат нещо такова. Може би, за да могат да се изправят срещу своята тъга и да й кажат простичко: "Здравей, днес съм твой"

    Малко объркано се произнесох, но така действат тези редове.
Предложения
: ??:??