Някой ден
Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен!
Душата като птица ще лети
нагоре, все нагоре към безкрая!
Но болката в сърцето ще стои
и ще е бъде с мен дори на края!
Далеч ще бъдат моите мечти!
Желания, копнежи съкровени!
Далеч ще бъдат критите сълзи
в очите от живота уморени!
Ще бъдем само аз и моят стих,
и римите които не написах!
Чувствата които дълго крих,
куплетите които не записах!
От тук на татък само мрак и кал,
и тишина и тъмнина безкрайна!
Едва ли някому ще му е жал?
А колко ли ще теглят и по „ майна“!
Но ще са прави, толкова от мен!
Обикновен драскач на тъпи рими!
Мислете си за утрешния ден,
минутите летят неуловими!
Животът пълноводна е река
в която лесно ти ще се удавиш!
На края пак очаква те смъртта
с която ти не можеш да се справиш!
От мен това, а другото от вас!
Не съжалявайте, бъдете здрави!
За всекиго ще им сетен час!
А другото съдбата ще направи!
18.10.2023 г.
© Георги Иванов Все права защищены