Някой ден ще намина да пием кафе
или чашка от твойто малиново вино,
Да ми кажеш върви ли, дали си добре,
да си спомним за някакви стари години.
Да погледам във твойте топли очи
как на глас се усмихва синеоко момиче
и във двете трапчинки любовта й личи,
а и мъничко сякаш на мене прилича...
Да послушам гласът ти как въздуха гали,
после кипва в кафето и бълбука във виното...
Я виж, някой червената свещ е запалил
дето няма дори и фитил... Някой ден ще намина.