Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак,
той свикнал е и много не придиря,
че знае вятър няма път и диря –
след пет минути ще се смее пак.
Така е и с глупак, а и с поет,
след всеки ден броят сами сълзѝте.
Единият мълчи, а друг се пита:
Какво ли в мене все не е наред? ...