Той разхожда белия слон на думите
и поиска ли - го разсипва на сняг.
Той си отглежда селца - пълнолуния
по дюлите и лозята.
Той нежно насочва пасажите
бляскави, ненадейни думи
и превръща всеки скучен пейзаж
в колие от лагуни.
Той носи дълбоко думите - в коша,
който е под сърцето.
Пуска ги навън като нещо,
което е гранитено крехко. ...