17 июл. 2008 г., 22:01
На М.
Някой някому в мрака
прошепна: Лека нощ, любов!
И без луната да очаква,
превърнаха се думите в зов.
В сърцата разгоря се пещ,
светът изчезна сред мъгла,
утихна срамежливо свещ
от танц на сплетени тела.
Две души се озоваха
в свят на нега и звезди,
а белият разцъфнал люляк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация