29 янв. 2020 г., 12:04

Някой плаче дълго 

  Поэзия
664 9 8

Някой плаче дълго, тихичко и плахо.
Може би не смее силно да заплаче.
Може би приглася нежно на реката,
дето е отнесла време като вятър.

 

После се оглежда дъжд в дълбочината.
Някъде в очите капчици преливат.
Някой продължава като мен самата
феите да гони без да ги разбира.

 

Призраците имат имена на живи.
Колко им отива пътят на тълпата!
Само в някой ъгъл още се укрива
образът, изгубил мен, в огледалата.

 

Тихичко и дълго. Вече е невидим.
Води на каишка само тъмнината
и когато съмне, бялата му риза
ще намери първо някой неприятел.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чета го за трети път... като в стаята на огледалата се чувствам, един път криви друг път разплакани, сега са утешени. Препоръчвам!
  • Чест е за мен добрата ви дума! Усмивки и вдъхновение!
  • Харесах, Райне! Поздрави!
  • Възхитата понякога мълчи
    покорена от нечии очи...
  • Райне... 🌹
  • "Води на каишка само тъмнината

    и когато съмне, бялата му риза

    ще намери първо някой неприятел."!!!
  • "Само в някой ъгъл още се укрива
    образът, изгубил мен в огледалата.
    Тихичко и дълго. Вече е невидим.
    Води на каишка само тъмнината
    и когато съмне, бялата му риза
    ще намери първо някой неприятел..."
    Удоволствие е да те чете човек!...
  • Магьоснице на словото, винаги ме изненадваш с нещо по-прекрасно и по-впечатляващо!🌹
    "Някой продължава като мен самата
    феите да гони без да ги разбира"!!!!!
Предложения
: ??:??