11 дек. 2007 г., 07:36
Тук... някъде... съм тъжна, различна и малко добра!
Като песен, чута във утрото,
като нов аромат, вдъхнат, когато целуваш ме,
като стих посветен ти със обич!
Там... някъде... тая моя обич толкова ранима и истинска!
Невидяна, неразбрана от бездумие,
трепери измръзнала от сталактмита топящ се!
Той е толкоз бляскъв и конусен... и боли ме.
Аз съм всъшност малко момиче,
което иска да бъде обичано...!
Там... някъде, слънцето плаче и глухо е!
И самичка останала в преспите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация