Някъде, никъде...
Някъде, никъде... в някое ъгълче старост
се е свила душата ми - пепел и прах,
във конвулсия тръпне и стене и вяло
към тебе надига се слаба ръка...
Не остана живот в мойто жизнено тяло -
като чаша се пръснах по ледния под,
а парченцата обич крещят за начало
и съграждат от нищото още живот...
Раждам се пак и пак всичко е бяло -
ти съживи в мене вехти мечти,
някъде, никъде... в някое ъгълче старост
нежна и силна, душата във мене цъфти...
© Радосвета Петрова Все права защищены
ти съживи в мене вехти мечти,"
Отново се раждам и всичко е бяло
Не използвай повторения, когато не звучат като акцент на чувството или друг акцент.
И ти пишеш достатъчно красиво за да използваш думата " вехти" - стои като кръпка.
Много ми се иска да поработиш над този стих, защото е образен, а образността на думите ти е частичка от стила ти.
Неангажиращо разбира се е мнетието ми.
Но пиши, пиши, Ради!