Някъде, някой...
Пред алчното его, в суетно охолство,
онази любов - към човека - се гъне.
До гуша сме вече в измамно доволство,
а някъде, някой в мизерия тъне!
Живеем в палати със стаи излишни,
с килер от ненужни парцали издут,
навлечени модно, изглеждаме пищни,
а някъде, някой умира от студ!
Капризни, изхвърляме леко храната,
хладилника пълним - да бъдел богат,
с отровната захар си тъпчем децата, ...