Недей завижда на нощта, че е потънала във мен.
Навън е есен. Капят пак листата и ще дойде зима,
а след нея пролетта ще я превърне тихичко във ден –
нашепвайки, че в този свят свиреп отново ще ме има,
някъде... във теб...
Познаваш тази есен в мен. Как тъжно ми е с тишината.
Живея с истина. Разбърквам мислите си в спомен,
от който само приливна вълна откъсва ме от изгрева.
А после грешните посоки, и онзи сън...
някъде... във теб...
Видях във тъмното звезда да пада, пожелах си истински неща.
Скитам в световете. Звездопадни цветове валят в лилаво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!