Потоп 2005 г.
Няма човешка грешка...
(басня)
Докато зимата навън бушуваше,
поспа добре мечока.
Нагря го слънцето, прозя се
и... хукна към потока.
С вода да се напие,
мутрата си меча да измие.
И що да види?
Бобъра през зимата не беше спал!
Пак из водата бе чевръстил
и пак Потока бе задръстил!
И влачеше Потока зайци,
катерички и сърнички.
И къщички на сладкопойни
горски птички.
И носеха се писъци и скверни думи
по разкаляните горски друми...
Но Мечо строго лапата размаха.
И изрече:
Я тига с тез "Забежки"!
Нима не виждате, че тука
няма МЕЧИ грешки!
Пловдив, след Потопа
на лято 2005-о.
© Петър Петров Все права защищены