8 мая 2008 г., 15:54

Няма да се будя 

  Поэзия » Любовная
900 0 29
Сънувам пак онази пролет,
разцъфнала внезапно. С теб.
Потъващ теменужен поглед.
Превързан с панделка букет,
набран от неразумна страст.
А пулсът - бясно ускорен.  
Лъчи от Слънце в бавен валс,
танцуващи с любов. За мен.
Дори усмивката ти стигна.
Градината в очите цъфна...  
В дълбокото любов изригна.
Една такава - буйна, късна,
(когато точно зазорява).
По светло сънищата бягат.
Но тази нощ ще е такава,
че няма да се будя. Няма!

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??