Аз няма никога да те загубя! 

И няма да те пусна никога! 

От погледи по теб на всички люде, 

е много вероятно да ревнувам... 

Ръцете ти - от ласки похотливи. 

Косите ти - от дъх на чужд копнеж. 

И устни, с ароматът на малини, 

не вкусвали ги другите мъже. 

Понякога, не често, но понякога, 

ще искам да пронижа всички мисли. 

Желанията, страстите на хората, 

които с теб любови си измислят. 

Но зная... Ах, за Бога! Нелогично е. 

Та ти си моя! И си моя, че дотолкова, 

когато погледа ти срещне неприличност, 

събличаш се в ръцете ми до голо. 

И си прекрасна! Толкова си хубава, 

че някак си дъжда не завалява. 

И капките, и облака ги псувам! 

Стихиите, защото те погалиха... 

И как да съхраня, несъхранимото? 

Молитви съчинявам против лудост. 

Но ти целуваш ме. Целуваш ме до синьо. 

И цялата ми ревност става чудо! 

Тогава замълчават в мене бурите. 

Звездите се подреждат като птици, 

зарязали гнезда по пълнолуние - 

ни светят, като влюбени зеници. 

Нощта е само моята утеха. 

Сънят да те завръща от  умора. 

Останала от погледи - без дрехи, 

единствено за мене ще си гола... 

... защото няма да поискаш да те пусна... 

Стихопат.