НЯМА ДА ЗНАМ

Знам, ще дойдете някой ден – по-късно,

облечени в тъмни дрехи - високи, строги -

може би ще носите цвете откъснато...

Ще гледате навярно тъжно, убоги...

Елате тогава, поне няма да ви е страх,

приседнете кротко, поплачете даже...

Поплачете за себе си, потъгувайте в прах

за себе си, ама разбира се... кой да каже...

А сега си стойте на топло, омотани,

в своя подреден, уютен, чист дом,

търкаляйте се в леглата, постлани

с неверие, омраза и лъжи цял сонм.

Да... Знам, ще дойдете, нали, по-късно

и ще носите малко гузна съвест и плам

в сълзите на цвете, небрежно откъснато...

Ще дойдете... Добре. Аз поне няма да знам.

R.18.01.2007