22 дек. 2010 г., 23:08

Няма име... 

  Поэзия
672 0 0

Да! Няма име! Ти го измисли?!!

 

Да, вещица съм! А до мен казана ври

и чудно ми е как да го подправя?

Дали пък с моите копнежи и мечти?

Или дали пък твоите брътвежи да добавя?!

Тук твойте епитети нямат край.

 

Защо ли станах вещица?

 Познай!

Защото зла съм по природа?

Или лъжите ти (оооо, нямат, нямат край)

 и няма начин да излязат те на "чиста вода"?

 

Мдааааа, тук дилемата е зла!

 Не ни долюбва даже на хартия!

 Дали да продължа да бъда вещицата аз?

Или по злата си душа да те разкрия?!

 

Тук няма да излъчим победител. Медалист?

А просто си разказваме история.

Макар се питам на кого е нужна тя?

Или след време  ще я пеем пред "Астория".

 

Две сиротни, немилостни души!

(А преди време се обичахме безкрайно)...

Сега сме... Ти  и някъде там... Аз.

Самотни и изгубени, и болни до безкрайност!

 

 

 

 

© Марина Късметлийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??