23 нояб. 2008 г., 01:47
Ред след ред
се загубвам в себе си,
а изход няма,
само тръни и плет бодлив
душата са покрили.
Нощен лай,
святкащи очи злокобни,
остър меч и край.
Това са сънищата нежни,
преследващи ме
те до край,
но изход няма, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация