Празна стая, гробна тишина и непрогледен мрак,
догарят свещи, чаши непокътнати...
Стоя сама и се питам: "Защо ли пак?",
нямя никой, никой не дойде,
дори и не почука на вратата,
сърцето ми е свито, боли ме от любов
и само думите "Обичам те" излизат от устата.

Няма те! Тугувам, а сълзите ми се стичат по бузите отново,
обичам теб. Мразя тази самота
и разбирам, че да те загубя аз не съм готова.
Няма те, скита се душата ми навред
и напразно търси твоя лик.
Горя от любов и страст,
а ти продължаваш да не чуваш моя вик.

Не зная дали да продължавам аз да те обичам,
не зная даже мамиш ли ме
и дали напразно в любов на теб не се обричам.
Връщам се отново в стаята празна
и сядам пак сама, вперила очи в догарящите свещи,
слагам кръст на романтиката, на мечтите,
и изхвърлям всички непотребни вещи!