дакота (Дакота)
152 364
22 апр. 2007 г., 10:08

няма те 

  Поэзия
853 0 7
 

Заключих си сърцето
и не плаках...

Дъхът си само

спрях да чувам.


Във първата си пролет лягах,
със залезите се събуждах.


Укрих се в тъмно -
(светлото е страшно)
светкавицата е камшик

в небето.


Във галопиране  
(без стремена)

се раждах,
в полураван -

без вик изчезвах.


В подножие на сянка
се смалявах,
сгъстявах самотата си -
забравях те...


Опасността е малка
(отминава ли)
"на патерица" те обикнах...
 

Няма те.

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??