Няма те

9 июл. 2008 г., 08:42

Поэзия » Любовная

554 0 1

Тръгна си, а аз останах
и сякаш животът те скри.
И може би не ми е писано
да те следя с похотливи очи...
А може би просто греша...
А може да се самозалъгвам.
Не - ти потъваш някъде в света,
аз оставам тук - да тъгувам.
Ти не знаеше, а и аз самата дори -
по странен начин ме привлече.
Копнеех за твоето присъствие -
нали съм флиртуваща по душа,
аз не успях пред теб да бъда кокетка,
но затова съдбата се нарича Съдба.
Нашите пътища не ще се пресичат,
мога да съм сигурна в това.
Да, страдам, или щастлива
да отворя устни в усмивка една.
За жалост, отново с поглед те търся,
но теб те няма - за добро е това.

Няма те

Свързани произведения

Комментарии

Предложения