Сънувам всяка вечер
един и същи сън.
Влизаш в стаята, престъпяш тихо,
да не събудиш малкия ни син.
Вливаш, като струя
надежда и мечти.
Празното сърце попива със салфетка
рукнали сълзи.
Влиянието ти - още съществува!
Не си до мен,
но ме вълнува всеки ден!
Моля те, върни се!
Празен е без теб домът, студен...!!!
Парите не са ми нужни,
а твоя парещ дъх...!!!
© Василка Ябанджиева Все права защищены