Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи
и няма да творя стихотворения.
И няма да изпадам в тази лудост,
събирайки фалшиви съжаления.
Разбира се, че много вероятно
ще срещам топлината на очите си
със спомен за безсилния ти хлад
от твоето, уплашено - Обичам те... ...