Няма я...

9 дек. 2006 г., 20:26

Поэзия

705 0 0

Устните треперят побелели
От безкрайни думи отмалели

От хиляди сълзи студени
Очите - безкрайно изморени
Постепенно се притварят
И само спомена оставят

Спомен за искрата в тях,
Зовяща към неземен грях.

Няма я искрата,
Няма я жената.

Остана само тялото студено,
От безкрайна мъка вледенено...

Няма я...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения