21 июл. 2011 г., 20:46
НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША…
Няма за какво да пиша,
нищо вече не очаквам –
духът взе често да въздиша,
от болежки се оплаквам…
Нямам тежки терзания,
няма ги големите мечти -
въпреки науки и познания
животът просто си върви…
Забравям целите велики,
не чакам голямата вълна –
сред тълпите бледолики ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация