Нямам копче!
Централна улица. Старец проси с мръсна картонена кутия и напява нещо неразбираемо. Минаваме покрай него с дядо ми. Той го поглежда, поклаща глава... Забелязвам влага в очите му!
- Познаваш ли този човек?
- Да! Бяхме заедно на фронта! А сега? Проси!
Сега и аз се просълзих!?...
Защо си нямам нещо като копче
отляво, тука, точно на гърдите
със него аз да мога да изключвам
бушуващите във сърцето чувства?
Това ще бъде толкова удобно,
животът ми ще бъде лек и весел,
ще мога да се вредя депутатин
или пък кмет на по-голямо село!
И няма, като днес, да се препъвам
на равното, щом видя аз ръката
на просещия милостиня старец
воювал, като млад за таз държава...
08:50
19.04.2000
© Манол Манолов Все права защищены
Макар че последният ред е излишен, според мене, защото е страшно, когато има просещи хора, независимо дали са воювали на фронта или не.