Нямам нищо, с което очите ти пак да разсмея,
да докосна душата ти бяла - със капчици звън,
и във тихата вечер - превърната в мъничка фея,
да те скрия с усмивка в крилете на топлия сън.
Нямам нищо, с което сърцето ти пак да спечеля,
да отпия отново от виното, плачещо в теб
и под звездния вятър - в извезана златна постеля,
да посрещна душата ти - с пита и люляков мед.
Нямам нищо, с което в мечтите ти пак да надникна,
да погледна в света ти - замръзнал в дванайстия час
и да видя, че всъщност в нощта ти отново проникват
топли чувства и нежност - изваяни с вятър и глас. ...