radiola (Рада Димова)
176 3129
1 февр. 2014 г., 22:44  

Нямам нужда да бъда светица 

  Поэзия
680 0 13

                                     Нямам нужда да бъда светица!

                                     Не желая да бъда олтар,

                                     за да палят пред мене свещици –

                                     нямам нужда от този товар...

 

                                    Аз съм грешна, но винаги исках

                                    да нахраня дори непознат.

                                    Да, храната от Бога поисках,

                                    аз бях бедна, Той беше богат!

 

                                    Аз бях нисша, незнаеща, питаща,

                                    много питах и малко научих...

                                    Вечно спорех с душата си скитаща

                                    (на душа, така и не случих).

 

                                     Тя болеше от чуждите рани...

                                     Тя се давеше в чужди сълзи...

                                     Оцеляваше в чуждите драми,

                                     оцеляваше без да пълзи...

 

                                     Тази дълга и трудна агония

                                     утре свършва със смърт, или раждане!

                                     Малко стръкче кокиче прогони я,

                                     днес се готвя за друго прераждане!

                                      

 

 

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива изповед!
  • Чудесно е!
  • замлъкнах...силно, много силно!
  • Пожелавам рождеството!
  • Много харесвам хепи енд-а (прощавай за чуждицата), още повече този с ясно изразен и категоричен изказ. Но това кокиче си е съвсем на мястото, поставяйки финала на стихото върху странни везни - от едната страна са крехката и несигурна красота на надеждата, а от другата - безапелационната, необратима пролет, чийто предвестник е малкото цвете. Успех на лирическата! Душата ли? - О, тя няма да се промени и след сто подобни прераждания.
  • Много силна, истинска и красива изповед!
  • Много ми хареса. Поздравления за скитащата, но горда душа!
  • След N-тото прочитане пак не го измъдрих коментара, затова ще кажа само една думичка, но ще я утроя хубаво, хубаво, хубаво!
    Особено към края...
    Душослучване на лирическата
  • Много красиво!
  • Поздрави за прекрасния стих и от мен!
  • Знаех, си знаех си.... мълчиш си и раждаш прекрасни стихове! Прегръдка приятелска за страхотната творба!
  • Поздравления за стойностната творба, Рада!
  • Чудесна лирична изповед: "Аз бях нисша, незнаеща, питаща, много питах и малко научих...Вечно спорех с душата си скитаща (на душа така и не случих)". Много силен финал на стихотворението:"Тази дълга и трудна агония утре свършва със смърт или раждане! Малко стръкче кокиче прогони я, днес се готвя за друго прераждане!"
    Изцяло монолитен текст с високи поетични достойнства. Приветствам те, Рада!: Мисана
Предложения
: ??:??