Един" юнак" ме посъветва
да тръгна с Миха по света
и дори направо вметна,
че тук не виждам светлина!
Аз саркастично отговорих,
че чакам умник, по-добър,
очичките ми да отвори,
да ме съветва по хатър!
... Как в родното огнище свято
аз огъня ще загася!
Немил-недраг ще за пресмятам,
как сребърници ще спестя?!
Аз българите критикувах,
че са хора без морал
и лошо време пророкувах,
и че народът е заспал...
Че скоро можем да изчезнем!
Ще се затрием, без следа.
Че в този тупик, ако влезнем,
народът ни ще е в беда!
Та ние мрем и демографски!
И скоро ще сме малцинство!
Все разсъждаваме еснафски
и не държим на потекло!
Че в нашата страна красива
ще дойдат други племена...
О, българското се затрива
и съхнат наш′те семена!
Затуй аз пиша мрачни песни!
Затуй е моята тъга!
Бих пял и оди най-чудесни,
но нямам стимул за това...
13.11.2011 г. София
© Христо Славов Все права защищены
Ама може пък да има изход от този тупик.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200684