Нямаш време за мен. Нямаш време.
Все зает, изморен и затворен.
Нежелана се чувствам и бреме...
Не, за мен не си отговорен.
Не, не чувствай вина! Не си длъжен
да си моя опора и сила.
Просто беше ми толкова нужен...
Да ме стоплиш със думичка мила...
Да ми бъдеш просто приятел
в този труден за мене момент...
Да си рамо, подслон и слушател...
И да вярваш, да вярваш във мен.
Но нямаш време, уви. Нямаш време.
Няма място за мен в твоя ден.
Тъй зает си, а аз...аз съм бреме.
Нещо с трясък се счупи във мен.
© Мануела Бъчварова Все права защищены