Нямаше любов Моята наранена душа Пак остана сама. Ти остави ме сега Да скитам по света. Но не съм тъжна, Не ми липсваш. Знаех, че рано или късно Ще се случи това. Въпросът беше: „Ти или аз? Кой пръв ще се осмели?” Нямаше любов между нас, Ще останем приятели, нали?
Ти беше много мил, Това харесвах в теб. Но имаше ли чувства? Ако съм честна – не. Но защо не ми го каза ти? Нали си мъж, уви! Мен не ме боли, но Трябваше да го направиш ти! Страх ли те беше? Смелост ли нямаше? Извика друг да ти Свърши мръсната робота. Не заради друго, А е смешно отстрани Да не можеш сам да кажеш: „Сбогом и прости!”