в черна безутробна нощ
ще се събудя
да попитам вятъра
дъждовен
защо лети към теб
небето ми
обвито в бездиханност
и безумия
ще пофлиртувам
с нарциса във двора
а кожата ми
ще попива звуци
безтегловни
многоточия
ще ме погалят синьо
по ръцете
водата в локвите
ще стане сива
и лозите само ще заплачат
разлистени
преди да си отида
© Геновева Христова Все права защищены
силно и красиво написано...в душата си ми, с обич.