Променяш ми пулса –
от замиращ на бесен,
дъхът ми накъсваш,
а да дишам е лесно.
Усещам света –
с цветове е изпълнен,
но единствено ти
в черно-бяло изпъкваш.
Светлини, полусенки –
те са твойта натура.
Да се плъзна по тебе
и да слеем контури.
Кат’ бръснач, знам, са остри
и запълнени с черно.
Сякаш много въпроси
са ги острили гневно.
Но докосващи моите
меки, плавни извивки,
ще ти дам моя отговор –
цветовете на дните ми.
Ще се влюбя в душата ти
и в света черно-бял.
А душата с нюансите,
само на теб бих я дала.
10/03/2015
© Надежда Тошкова Все права защищены