От петокласните мъници
се превърнахме
в седмокласни ученици.
3 години заедно!
3 години заедно!
3 години заедно... за миг изчезнаха.
Едни наляво, други надясно,
трети заднешком вървят.
А четвърти - правата пътека държат.
Разпиляхме се
като различните народи по земята,
вместо заедно да градим стената.
О, любим клас,
настъпи сетният ни час.
Зад прага готвим се
да отлетим от този наш скъп клас.
Но нищо,
все пак споменът остава,
че заедно били сме
и една класна стая делихме.
Помнете, скъпи приятели,
помнете този цветен клас,
но запазете място в сърцето си
и за всички изминали дни,
в които заедно бяхме
и радостите и тревогите деляхме...
Дано споменчето живо да остане
и, когато тъжничко ви стане,
то да грейне пред очите ви!
© Спаска Иванова Все права защищены