21 нояб. 2008 г., 00:50

О, поезийо велика 

  Поэзия » Другая
910 0 10
Отхвърлих те!
Бях толкова жестока.
А ти дори не ми се сърдиш.
Посрещаш ме с усмивка
и отново ме прегръщаш.

Забравих те!
Каква съм лицемерка.
За теб с години не се сетих.
Но ти ме помниш.
Дълго ли ме чака?

Предадох те!
Нима аз заслужавам прошка.
Прости ми
без много да му мислиш.
Много ли ти коства?

Обичам те!
Сега си спомних.
О, поезийо велика,
скитах се като бездомник
и отново в теб намерих аз утеха.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??