Докосна ме гърбът на твоята ръка.
Очите ти крила край мене прелетяха.
Двукракото сърце побягна към нощта.
С индигото на мрака те се сляха.
Усетих я, душата си безкрила чайка.
Потърсила е каменния скелет на брега,
там кървави малини и букети лайка
с оцъклени звезди живеят в самота.
Пътуват мислите ми, ято от пингвини.
Надежди стържат в немощното тяло.
В главата ми с вода създават се картини.
Денят ми хълцайки поглежда в огледало. ...