Завист ли, или параноя,
или това е подозрение,
да не харесваш тая или тоя
направо е болно въображение!
Сноб, от годините прегърбен,
с въпроси, изяждащи душата,
мърмори под носа, загледан
в тротоара, бягащ под краката:
Туй, още с жълто на уста,
седнало в скъпа кола!
На тоя за какво му е брадата,
на нея пиърсинга на веждата?
Младеж - с разбирания криви,
песните им безобразни, диви...
Едно време...
Едно време хубаво беше...
Народът мирен,
спокойно се спеше.
Ходехме на манифестация –
празници за цялата нация.
По бригадите бе красотата –
песни, танци, на три ката хорàта...
Хубаво беше...
Но да мислиш не бе разрешено,
бъдещето от други определено.
Кьорфишеци – лозунги разни
по стените на магазини полупразни.
Хубаво беше...
Храмове да срутиш,
да запречиш входа,
да отнемеш правото,
вярата в Бога!!!
Да спреш хода
на един древен народ,
да гради щастие,
да върви към възход!?
,,О, свещена простота!" –
викнал Хус от кладата,
огъня под боси му крака
ръчкала да разпали бабата!
© Никола Яндов Все права защищены