Обещай!
Тази нощ
пак вина ме прегръща.
Виж сега как
в сълза ме превръща.
Само теб пак защо ли те няма?
Чувство си! Чувство страшна измама...
Стой далеч!
Нека ти
да не си
сдържан дъжд на безмилостна буря,
късче лед от бездомна луна.
Някой ден с две ръце прегърни ме!
Прошепни само... моето име!
Нов живот
в този свят
ще открие
Любовта и
ще иска да стигне далеч.
Ала днес тебе още те няма.
Чувство си! Чувство страшна измама...
Приближи!
Нека ти
да не си
миг, откраднал на вяра покоя,
нежността със лъжи сътворил.
Някой ден в две ръце ще се скрия.
Тази нощ ще превърнем във дим!
Обещай!
Обещай!!
Обещай!!!
Вятърът в сърцето на бурята
да не носи вече солени сълзи.
Обещай!
Път прииждащ от някъде,
спомени обещай и твори.
А дъждът нека впива
сладки пръски в земята.
Да омекне пръстта.
С много обич
плод да роди...
Много отдавна Ти
ме превърна в очакване
и запрегръща... виновните дни.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Още дъжд трябва ,Светле, ама не дъжд, а порой -дорде омекне тая пуста земя нацепена! Пиши и хич да не ти пука! Зем.
-
Този пъстър живот, пълен с обещания и надежди, разочарования и нови мечти... Поздрав за хубавия стих! И светли празници!
-
Поздравления - как докосваш!
-
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=124861
На всички Благодаря, очаквайте и търсете щастието- то винаги идва!!! -
И се върнах отново...
-
Ех, сладко нещо е очакването... Стига да не се проточи прекалено, че ще започне да нагарча.
-
Аз също ще си позволя един стих. Защото освен с хората в себе си, сбогуваме се и с много други неща. Благодаря!
--Разминавания--
Разделих се:
С млечните зъби,
с късите панталони,
с мечтата си,
с ученическата любов,
с казармата,
със студентската си любов,
с майка си,
с града си,
с любовницата си,
с професията си,
с баща си,
с двама приятели,
с бизнеса си,
с илюзиите си,
( надали... )
Събрах се:
с любовта си ,
с любовта си,
с жена си,
с музата си,
( дo кога ще ме търпи )
със снаха си,
дали със зрелостта си?!
Аз ли живях този живот?
Егаси!
Останаха ми
един приятел,
сина ми,
жена ми,
снаха ми,
спомена за двете лица
на любовта ми.
И дързостта на вчерашната ми мечта!
-
Жена може да прецени нежността на стиха ти, Светлана! Целувки!
-
Възхищение от хубавата творба и благодарност за чувствата, които породи у мен! Стоя от едната страна на откровението! Бъди!
-
А изпълнява ли обещанията?
Поздрави! -
Все пак добре е бутилката да остане здрава, иначе посланието ще се загуби...
-
Категорично няма да участвам в този спор, колкото и да напира в мен желанието да си кажа и аз колко съм отворена, ще кажа само, че е абсолютно излишно да се критикуваме един друг по този начин, стихотворението е хубаво, предполагам, че би излязла хубава песен от него, ако правилно съм го определила като текст, но всички тези "коментари" ми развалиха сладкия вкус в устата след прочита.Или казано по друг начин, виното беше хубаво, но мезето не подхожда.
Светле, ти си уникална, животът от който черпиш вдъхновение е уникален. Харесвам те, чета те с удоволствие дори и когато не се напъвам да коментирам -
"Нов живот
в този свят
ще открие
Любовта и
ще иска да стигне далеч."
Ще иска, и ще стигне! От там нататък е болката!
Този път не идва от никъде, идва от бурите в сърцето, но пък къде води...ще разбереш сама!
Харесах! -
Не разбирам -дискусията коментарите ли я предизвикаха или произведението? Ако е второто, значи - струва!!!
-
Благодаря ти Дарче! Наистина си права, и наистина и аз мисля като теб,но за да общуваме първо трябва да положим усилия да се опознаем... дали в случая не научихме всички нещо много важно? Усмихнат ден!
-
ами стани - тогава ще си забраниш коментарите - всичките, не избирателно. извинявай, но в случая реагираш като тийнейджърка - съвсем неадекватно. това, че някой твърди, че написаните думи са животът му, не значи, че има непременно поетична стойност.
-
завист?! къде я видя?
-
мнението за произведение не е претенция, Светлана, и няма нищо общо със завистта. ако не желаеш коментари, има опция.
-
Обещанията обикновено се дават, за да не се изпълняват. Но на тебе желая само изпълнени обещания!
-
Явно съм се заблудила, че това е просто стихотворение. Не знаех, че е твоят живот. До сега си мислех, че не обсъждам "животите" на авторите, а техните произведения... Сега ми стана ясно, че за теб живот=стихотворение. Абсолютно никакви лоши мисли нямам. Не разбирам защо се реагира така в повечето случаи!!! Още повече, че хубавото може да стане по-хубаво. Български манталитет
Колкото до моите произведения... те не са моя живот
Можеш да кажеш спокойно, че не ти харесват, даже ще ми е в помощ. Това е разликата.
Всичко хубаво ти желая! -
Силна емоция, Светле!
Харесват ми стиховете ти! -
Път прииждащ от някъде,
спомени обещай и твори.
Много ми хареса произведението ти!Пълно с очакване и надежда... -
Пожелание за сбъдване!Докосна ме с този стих!Поздрав с усмивка!
-
Завихри ме в разсъждения - Очакване, родено в Сърце на Буря...
А пътя, който идва от никъде - все води Някъде...
Страхотен финал!Усмихнат ден! -
Не започна обещаващо, от средата някъде до към края е с една идея по-добро.
Очаквах повече от теб, защото имаш хубави стихове
Поздрав! -
Много добър стих! Поздрави и приятен ден, Светлана!
-
Без кометар!
Ще се случи...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
