3 июн. 2009 г., 17:33

Обещание 

  Поэзия
1390 1 34

Ще понесеш ли цялата ми същност?

Тя често като камъни тежи.

От нея нощем гърлото пресъхва,

а през деня не спира да вали.

 

Тя иска, дава, взима и обсебва.

Не се надявай там на свобода.

Превърнеш ли я в нещо непотребно,

тя тихо ще умре от самота.

 

Но вземеш ли я, даже и ранена,

ще се пречупи във смирен поклон.

Загубен ли си, тя ще те намери,

ще ти даде постеля и подслон.

 

... страхувай се от цялата ми същност

или с момчешка смелост преглътни

отровата ми женска... Ще възкръснеш!

А аз ще съм оставила следи...

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??