1 дек. 2009 г., 09:34

Обещание 

  Поэзия » Любовная
517 0 0

Пред твоето мълчание притихвам,

зазидана от студ и грозота,

опитвам да наперя път, но стигам

единствено крещяща самота.

 

Ръцете ми -  от камъни издрани,

очите ми, изсъхнали от сълзи,

в душата ми остави само рани,

но с обич пак ще ги запълня.

 

Не се предавам – ти стени издигай,

ще се науча пак да те обичам,

от мен далече, ако можеш, тичай -

от теб, повярвай, пак не се отричам.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??