От точка “А” до точка “Б”,
Очакването своя път чертае.
Намира Теб. Прегръща Те
и с двете си ръце. Целуваш го.
За нищо друго не мечтаеш.
Тук линията се превръща в Кръг.
Върти се Обичта, в средата му,
извърта се и остарява.
Плътта копнее нова Плът.
За старата-не съжалява.
В Матрицата звъни Мигът
като монета, хвърлена през рамо.
Търкулва се в страни.
Ези или Тура?
Ще види който я намери.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены