11 янв. 2020 г., 23:29

Обещание 

  Поэзия » Любовная
420 1 2
Водата черна
неистово ме канеше
във своята прегръдка
в тъмнината на нощта.
Със ромолящият си глас
ме викаше, зовеше ме:
"При мен ела! При мен ела!"
Обещаваше ми покой и ласка,
макар и хладна...
За покой жадувам аз...
А вятърът студен ме галеше...
Студени тръпки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Все права защищены

Предложения
: ??:??