Дъждът навън вали,
Отмива тебеширени рисунки
Сякаш капките нашепват *Забрави*
И гонят мимолетните светулки
Гледайки дъжда, защо ли съжалявам?
Мъка свива моето сърце
Заслушана в капките, едно ти обещавам-
Аз няма да забравя твоето лице
© Любомира Нанева Все права защищены