adi_adi_adi (Ади)
29 94
17 июн. 2010 г., 10:12

Обещавам 

  Поэзия
856 0 7

Отказвам се от теб… за кой ли път

изричам го негласно в свойте мисли.

Отказвам се…

Отказвам се съвсем,

преди тъгата и преди сълзите.

Не ме виниш, че винаги се връщах,

уж помъдряла, исках да те пусна,

признава правото на избор разума,

душата ми призна ли го?

Не иска.

Превърнала в безкрайно нетърпение,

аз ненавиждах свободата.

Намерих думите за изцеление

и вече заплатих цената.

Забравила какво си обещавам,

готова бях отново да се вричам,

че няма никога да те забравя

и винаги ще те обичам.

Рискувайки да те загубя безвъзвратно,

оплела се във свойта безнадежност,

отказвам се от теб и обещавам…

Но не сега.

Оставам…

Ще помисля.

© Ади Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • радвам се,че харесвате стиховете миблагодаря на Светлана, Пепър и Галина за хубавите коментари, на Стел, че винаги е наблизо и ме кара да се усмихвамна Радка за отправените критики понасям гисамо искам да уточня, че всичко, което съм написала е изживяно и не мисля да го променям
  • Много силно и истинско!Поздрави!
  • Хубав стих. Допадна ми.
  • Супер... Публикувай, публикувай, аз все ще те чета! И това накрая "Ще помисля" много ми хареса! Поздравления!
  • Хванах се, че втори път се опитвам да редактирам...Дано го понесеш.Харесвам стиховете ти.Може би за това.Извини ме все пак.
  • "отказвам се от теб и обещавам…

    Но не сега.

    Оставам…

    Ще помисля."

    Поздравявам те, Ади!!!
    ........
    лоялни сме към своите съмнения,
    и мерим се с аршините на хората,
    а всъщност сме по своему щастливи,
    и нищо, че си имаме невидима опората...
    и свети любовта в душите ни без пръстен,
    върху безименния пръст на дясната ни длан,
    и мислим, мислим... какво ли ще е да го има там?
  • Махнете "ще помисля" Оставам... е отлично като финал на това стихотворение, иначе не го ли измислихте с толкота текст?????
Предложения
: ??:??