6 авг. 2017 г., 22:34

Обет за Любов 

  Поэзия » Любовная
790 1 4

Може би... в друг един живот
живели двама, влюбени и млади,
на кладата горели от любов,
отпивали от болката с наслада.

Греховната, дарена им от Бог,
/от хората отричана тотално/,
прегърнала душите с таен зов,
всевечно, па макар така скандална.

Тя – млада монахиня, той – отец
на служба в манастира за девици,
съшивали си мислите с конец,
с везмото свързващо съдби на птици.

Мечтаели без страх да полетят,
да минат през високите дувари,
с кандилцето в ръце, без свян и страх,
то пътя им да свети, да ги пази.

Но за беда, игумен ги видял.
Светулката щастлива ги предала.
И раят в миг превърнал се на ад,
крилете им прекършени остали.

Но помни манастирът и до днес,
спомен... за любов недостижима,
как две души, отдали са обет
пред Бога свой, за бъдеще незримо.

 

05.08.2017

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??