Мътно вглъбяване,
затиснато от чувствително затъпяване.
Неподдържана цялост
преследва първично задоволство.
Уловени в последователна обработка,
с приравнителна цел,
умираме кротко
със заледена усмивка,
разпръскваща спомени.
Спомени за отиващото си минало,
в което започнахме малко по-бурно.
И отново меланхолия, неочакваща нищо.
Внедрихме си полулюбов.
Направихме живота кисел.
Загинахме с надежда за покой.
Но се преродихме пак едни и същи.
И до тук сме само.
До тука…